- Украйна
- Украйна
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Останах очарован от поведението на мотора . Не мърдаше от пътя и дупките ги минаваше почти без да ги усетя . Карах почти час бях минал около 80 км , на места път липсваше на места беше в повече . Да обясня : На места вследствие на натоварване , предполагам и под въздействието на земните сили , част горния слой на единия бетонен блок се е плъзнал върху другия . Все едно слагаш капак . Получава се нещо като бордюр . Хубав лош това е , друг няма . Взе да вали , това не ми хареса , докара и студен въздух . Спрях и се преоблякох , време е да пробвам новото реге , ботушите и ръкавиците . Схемата е перфектна , останах много доволен , капка не мина , бях напълно сух .
Давам газ по смело , нищо че пътя става по лош , взех да свиквам с мотора и поведението му ми дава кураж . Обаче не виждам ни село ни град , някакви светлини ама много далече . По пътя нищо , няма бензиностанция само няколко отбивки за далечни села . Това взе да ме притеснява . На целия фон разминах само две коли за почти 150 км . Гледам стрелката на резервоара на половина , взех да се замислям дали ще стигна до Кировград . Продължих да карам , започнах да наблюдавам внимателно табелите , колко остава до града . И това което най много мразя по пътя е играта с табелите . Беше факт . Имам в предвид указанието за оставащи километри . Тъкмо си мислиш , че ти остават 100 км защото преди 30 км си видял табела с 130 км до града и се появява нова табела на която пише че остават 140 км . И така на няколко пъти .
Взе да вали здраво , на няколко пъти изкантарих мотора - не знаех че го мога . Там където се събират двата бетонни блока , пак под въздействието на земните сили се допират само ръбовете и образуват нещо като покривче , само че на места това достига 15 см . Добре поне че е малко полегато . На такова място изкантарих първо и започнах да внимавам . Лисиците на пътя нямаха чет , мишкуват на асфалта по 5-6 на брой и не се плашат . Зайци колкото искаш , фазани също , няколко сърни забелязах като беше по светло пак не се плашат . Явно див район . Взех да се замислям да търся подслон , вали карането стана трудно и уморително казах си , че ако намеря нещо сносно спирам . След 20 км . гледам мотел . Спирам веднага и влизам , няма никой , извиках и се появи една жена .
Попитах за стая и се огледах - някак си сумрачно ми се стори . Жената каза че има . Питам за топла вода и тя ми каза че ще ми донесе . Я чакай малко ! , как ще ми носиш в стаята няма ли ? Отговора беше : Не няма ток . Пак се огледах и разбрах защо е сумрачно крушките бяха на 12V . Попитах колко километра има до Кировград и къде има бензиностанция . Градът е на около 100 км , а бензиностанция на около 20 км по пътя ще я видя . Пак играта с табелите , мислех си че съм по близо . Благодарих на жената и потеглих , след 20 километра наистина имаше бензиностанция , по точно имало или каквото е останало от нея сега . Напсувах жената защото ме подведе умишлено , тази бензиностанция сигурно не работи от 20 години . Да обаче резервоара взе да ме притеснява отива към резерва . Няма как продължих и по пътя срещу мен виждам светлини - най после някоя кола . Пуснах аварийни и взех да махам с ръка и спрях напречно на моята лента .
Спря една самара , попитах за бензиностанция . Бяха двама възрстни мъже и единия каза че след 30 км трябва да сляза от този път и да се кача на пътя за Киев и след 10 км ще я видя - била нова . На въпроса дали работи ми отвърнаха , че била от хубавите дето имало всичко , няма как да не работи . На този път бензиностанция имало чак в Кировград . Май няма да мога да стигна до там . Реших ще слизам по добре е . Дъжда спря стигнах отбивката и видях че всъщност ще се кача на магистрала . Тъкмо ще се включа и под моста от който слязах пост на полиция и военни . Айде пак старата песен , документи и т.н. Да ама някак си се разминах набързо , питах ги за бензиностанцията , обясниха ми и чао . Намерих я заредих и се върнах на пътя за Кировград . Мисля че го наближавам обаче никакви светлини като за голям град . Пак гадните табели - някой като ги е слагал е спал , засичам скоростта и времето и се оказва че за половин час при скорост 80 - 100 км/ч съм минал 30 км по табели . Много изнервящо поне за мен и така и така слагат табели защо е всичко това какво им пречи да напишат рални километри .
Карай продължавам градът трябва да е много близо , ама нищо не се вижда , ни светлина от комин , ни от високоволтови стълбове , егати града , къде е ? Виждам табела 15 км Кировград , пак иазчисления след колко време ще съм там , скучно не минава времето . Следваща табела 8 км , гледам ама нищо , няма и намек за град . Пак е лъжа с табелите . Следваща табела 5 км . А стига де къде е този град , как може да не се вижда , голям град е . Минавам табела 3 км и се оказа че минавам през едно хълмче и най после града пред мен излезе от нищото . На самия път хотел , видях че има и охраняем паркинг , добре - почивка и трябва да се изпера , нахраня и да се наспя . Влязох в хотела не беше нищо особено , но топла вода , чисти чаршафи . Цената не ми хареса , но не ми се търсеше , щях да загубя време .
.
.
Наспах се , станах приготвих се , заредих гориво и потеглих . Днес трябва да вляза в Русия от снощи визата ми тече . Така че газ . Пътя лош , коловози , дупки , липса на асфалт , но свикнах , а и мотора се държи перфектно , почти не се усеща колко е зле пътя .
.
.
.
.
Времето беше хубаво , много камиони , коли и автобуси . Мислех си че съм далеч от военните действия , но след около 80 км гледам на пътя чували с пясък , големи парчета камъни и панели , минаваш ги на зиг , заг . Знаме на Украйна . Нали съм далеч от тези дивотии , ама не , спряха ме . Огледах се пост на Украинска полиция и армия . Не ме провериха само си поговорихме и пак снимки с мен . А за мен снимки ? Вадя фотоапарата , не можело и разни такива . Ааа викам , не става , не е справедливо , вие си направихте поне 10 а аз да не мога да си направя една . Склониха и аз си направих две .
.
.
Предупредиха ме че след 200 м е поста на сепаратистите . Паля и стигам другия пост , нещо много неприветливо ме гледат . Приближи се един и ми иска документи . Попитах какъв е че да му показвам документи , полицай ли , не разбирам , гледам го по една тениска , калашника на гърба , сумка с 4 пълнителя , около него само такива , един БТР и едно гнездо с картечница . Този беше млад . Дойде един възрастен и попита какво става , оня някак си се смути , аха викам си началник ще да е . Човека ме попита какъв съм , казах българин , накъде пътувам , отговорих Япония . Стана интересно , обърна се и извика някого по име . Погледнах в посоката и видях зад БТРа едно ВИРАГО ( YAMAHА ) . Появи се един човек пак с автомат и се усмихна а човекът който го извика му каза . - Тук има един от вашите , ела се оправи с него !
Човека излезе пич , заразпитва откъде съм , какво правя тук , накъде съм тръгнал , заразглежда мотора . Казах му за околосветското и веднага беше огласено на висок глас . Събраха се всички около 10 човека , всеки гледа , цъка , единия вика че не е виждал такъв модел на Хонда . Пак снимки и пак същото за мен не може . Аа не , не става искам и аз да имам снимки , какво да показвам ? Възрастния разреши да се снимам с човека с вирагото . Той беше готин , попита ме имам ли нужда от нещо бил от местен мото клуб и ако нещо ми трябва ще ударят рамо . Благодарих , обясних за визата и че нямам време . Сбогувах ме се и пак на път .
.
.
След няколко часа стигнах Днепропетровск . Голям град , реката величествена , хареса ми .
.
.
Продължавам , времето взе да се заоблачава , спрях да се преоблека , да съм готов . Заваля и придвижването стана много мудно . Колите започнаха да карат много бавно и много трудно ги изпреварвах заради трафика . Към Харкив пътя е много натоварен , никак не се получават нещата , започнах да губя време . С това темпо кога ще вляза в Русия . Военни колони , тежка техника и армия нямаха край и всичките карат в обратна на моята посока . Спрях и реших пак да снимам и тъкмо вадя апарата и се готвя да снимам , дойде някакъв цивилен и ми направи забележка . Погледнах му прическата отзад и от 100 м се вижда че е полицай . Казах добре и си прибрах фотоапарата .
Най после се добрах в Харкив , обаче заради дъжда ми отне много време да го мина . Останаха ми около 60 км . обаче дъжда заваля като из ведро , не може да се кара и се отбих на една бензиностанция . Взех да правя клипчето и излезе охраната и шефа на бензиностанцията - пак разправии . Защо съм снимал и защо точно цистерните , даже и не ги бях видял . Казах че се снимам , а цистерните се виждат от космоса те са до пътя , какво им става . Размених ме си малко груб тон , постояха до мен докато си тръгна и толкова .
.
.
.
.
Сякаш е единствената бензиностанция на света . Дъждът понамаля и запалих и тръгнах , вали не вали не очаквах да загубя толкова време за един ден . Наближих границата , имаше много коли но ги изпреварих . Минах без проблем границата и пред мен Русия . На един висок пилон се вееше руското знаме . Беше огромно , хареса ми и реших да го снимам . Голяма грешка - в момента който започнах да фокусирам апарата , видях един руснак , тежко въоръжен с автомат , пистолет , бронежилетка и каска да бяга към и да вика . Спрях не исках проблеми . Между двете граници тлее вражда , нахвърляни големи каменни блокове , минаваш ги на зиг заг . Навсякъде са пръснати малки камъни , руснака дойде и ме попита какво снимам . Казах - знамето много е красиво .
Въобще не му пукаше какво казах , попита ме дали съм Украинец . Отговорих му че съм българин , но нямаше ефект . Казах му че не съм снимал , нямам снимки . Украинските граничари взеха да го бъзикат и да му се смеят . Тогава разбрах защо има пръснати малки камъни навсякъде . Замерват се с камъни като деца . По добре е , ама не се знае дали няма да прерастне в друго . Пусна ме и отидох и се наредих на руската митница . Много коли , много хора навсякъде се говореше за мобилизацията и от двете страни . При мен дойде рускиня с униформа и автомат , доста едра и с крушовидно тяло .
Завъртя се около мотора и ме попита : - Гражданин мотора ваш ли е ? Казах : да мой е - Изведете го от колоната е ме последвайте . Взех да бутам мотора , придвижих се напред . До тук добре напреднах . - Дайте си пспорта . Дадох го . Гледа , разлисти го , видя че имам виза . - Свалете куфарите за проверка . Свалих ги и ги отворих . Стана интересно на митницата , взе да се събира народ . Тая започна грубо да тараши . Казах и че това са мои неща и да внимава . Изгледа ме доста злобно , но не ми пукаше , издържах й погледа . Видя че имам подробна пътна карта на Русия . Попита откъде я имам . Казах й че съм си я поръчал по интернет от Русия . Изгледа ме доста подозрително и каза да я прибирам . Попитах я какво се прави , за първи път идвам в Русия .
.
.
.
